На 21 август 1737 година е обесен Симеон Самоковски

На 21 август 1737 г. в София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма, е екзекутиран. Симеон Самоковски

На 21 август 1737 г. в София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма, е екзекутиран.

Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, заема достойно място в българската история. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, но е известно, че става Самоковски митрополит в есента на 1734 година, веднага след смъртта на своя предшественик  митрополит Ефрем.

Историческата обстановка в това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта - с Руската и Австрийската империи. По това време  започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска епархия. Център на заверата е Долнолозенския манастир "Свети Спас", а ръководител и главен инициатор - митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чийто диоцез в това време е Самоковската епархия.

Седалището на митрополит Симеон е в Дупница, поради липса на голям храм в града. По това време в Самоков се е служило единствено в Бельова църква. Около 20 юли 1737 г. той е арестуван от турците, митрополитският дом е ограбен и разбит, а свети Симеон - окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август Самоковският митрополит, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани е отведен в София.

В същото това време по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани. Пред него застанал и Самоковският митрополит като главен организатор и водач на заверата срещу султана. Затворен в турските казарми и измъчван в продължение на три дни, бил заведен под бесилото зад църквата "Света София" на 21 август и обесен.

Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Втория път се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът издъхнал. Тялото му висяло три дни, когато въжето отново се скъсало. Али паша забранил погребение в София.

Симеон Самоконски  е  погребан в притвора на Бельова църква, вляво зад вратата, където в 1994 г., при археологически  при разкопки  е открита  гробната яма с част от мощите на великия мъченик и част от Евангелието, митрополитския жезъл и златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца почиват на видно място в Бельова църква, а денят на неговата смърт - 21 август е обявен за празник на град Самоков.
Автор: Албена Иванова